Желание за сливане в едно цяло, в едно вдъхновение. И сърцето боли с онази трепетна болка на любов и негота, и на страст незадоволена. Кръв кипяща в младите вени. Мечта за любов животворна на двете тела тленни. От грижи и проблеми е все умората вечер, но през нощта, когато заспят, душите си търсят това, което им се полага. А душата му си иска твоятя душа. И ако телата сковани са от страх и разстояние, то за душите, двете, прегради няма. И срещат се нощем за танца велик. Танца на светлото чувство и на съкровенния миг. Миг тъй хубав и сладък, тъй нежен и свят, че в захлас и замая, замлъква целия свят. Свят пълен със звездите искрящи, с комети блестящи и пърхащи птици. Свят на боговете и хора с мечтите си скрити. Кътчета тайни, копнежи потайни в милостта свити. И се понасят душите нагоре, да достигнат до някое райско закритие и там да се слеят в небесно танго. Танц на мулатка с идалгото-скитник. Огън и страст под небесен амвон. И когато там, вън, просветлее, разделят се с мъка и в синхрон се завръщат в телата си свити. Свити под тежестта на човешкия, земен закон. Подвластни да бъдат затворници скрити. Но падне ли мрака, политат отново волните птици. И завъртат се във вихъра две капки-сълзици |